Край манастира е имало черква “Св. Георги”, разрушена през 14 век и наречена по-късно “Строшена църква”. На Гергьовден цялото село Граница и близките околни села излизали на манастира.
На “умни петък” се лекували при “кладенчето” под манастира (унищожено при преминаване на водопровода) от очебол, слепота и рани по лицето. Над него имало дрен, на който връзвали червени конци, откъсвани от скутачките (престилките) и от поясите на мъжете.
На “умни петък” се лекували при “кладенчето” под манастира (унищожено при преминаване на водопровода) от очебол, слепота и рани по лицето. Над него имало дрен, на който връзвали червени конци, откъсвани от скутачките (престилките) и от поясите на мъжете.
Защитената местност „Вековна букова гора” е идеално място за пикник сред природата и красивата гора.
Вековната букова гора, която се намира само на няколко метра над манастира „Свети Лука” се простира на ограничена площ в сравнение с действителната манастирска гора. Старата чешма в “Сборището” е била унищожена при прокарването на водопровода и възстановена по-надолу. Гората е от вековни букови дървета, непокътнати от векове, от поколение на поколение се носи нейната девствена слава.
Израствали нови и нови дървета и я подмладявали. “Духът на гората я пази”, казват старите хора. Високо над нея е имало също манастирска гора на манастира “Благовещение”, от която няма помен за вековна гора! |
Само имената напомнят чия е била. И днес в нотариалните актове за тези гори четем: гора “Пустио манастир”, “Богородица”, “Нашанката” и др. “Манастирската гора” е пазена от преданието, предавано от поколение на поколение, че тя е “Свещена дъбрава”.
Близостта на селото с вековната букова гора, създава възможност за развитие на различни форми на алтернативен туризъм - селски, екологичен, планински и природо-познавателен туризъм. В района на Защитената местност „Вековна букова гора” се намира единственото естествено езеро в Осогово – Фърково езеро.
Скрита под сянката на древните митове е легендата за езерото в село Гранùца. Тя е подвластна на онази първична омая, обсебила предците ни. Някога езерото било голямо и дълбоко. Бистра и студена вода извирала от дълбоките кории, събирала се в езерото и забързано потичала към селото. Този имот принадлежал на много богат турчин. Лятно време той изпращал там да пасат добитъка му. Обаче в езерото имало черен бик. Понякога разяреното животно излизало от водите, борило се с добитъка на турчина и пак се скривало. Това се повтаряло многократно. Накрая турчинът наредил на слугите си да направят ножове, които да се завържат на рогата на неговия добитък, та когато излезе бикът да се бори, те да го промушат. Покорните слуги изпълнили заповедта на турчина. После отново завели стадата му да пасат край езерото. Черният бик излязъл и този път започнал своята последна, обречена борба. Бил се храбро, но турските говеда го промушили в корема. Смъртоносно ранен, бикът се върнал във водите, а след него останала кървава диря, която се вляла в лазурната синева на езерото. Оттогава водата почервеняла, а бикът никога вече не се явил. |